Ракът на дебелото черво е злокачествена неоплазма, която се развива в лигавицата на дебелото черво. Най-често засяга населението след 50-годишна възраст, макар в последните години да има тенденция към „подмладяване“ на заболяването. Най-честата локализация е в областта ректум-сигма, следвана от колон асценденс.
Не е известна точната причина за развитие на заболяването, но има предразполагащи фактори. Най-често карциномът се развива на базата на малигнизирал полип на червото.
Обикновено започва като малки струпвания от клетки, наречени полипи, които се образуват в дебелото черво. Полипите обикновено не са ракови, но някои могат да се превърнат в рак на дебелото черво с течение на времето.
Полипите често не причиняват симптоми. Поради тази причина лекарите препоръчват редовни скринингови тестове за търсене на полипи в дебелото черво. Откриването и премахването на такива полипи помага за предотвратяване рака на дебелото черво.
Рискови фактори за развитие на заболяването
– възраст – по-уязвими са хората след 50-годишна възраст
– възпалителни заболявания на дебелото черво- улцерозен колит, болест на Крон
– затлъстялост
– наследственост- най-често срещаните наследствени синдроми, които увеличават риска от рак на дебелото черво, са фамилната аденоматозна полипоза (FAP) и синдромът на Линч, който е известен също като наследствен неполипозен колоректален рак (HNPCC),синдром на Gardner , Peutz-Jeghers и Синдром на Turcot
– фамилна анамнеза за КРК
– диета, бедна на фибри, прием на червени меса и висококалорична храна– макар проучванията да не дават категоричен отговор, повечето автори твърдят, че червените меса и диета, бедна фибри са рисков фактор
– диабет и инсулинова резистентност
Симптоми
В началото заболяването е безсимптомно. Най-често пациентите съобщават за запек, диария и/или редуване на двете. Възможно е да се появи болка, тежест, дискомфорт в корема. Наличие на кръв в изпражненията ( важно е да запомните, че кръвта в изпражненията не означава задължително, че имате рак на дебелото черво), промяна във формата на фекалиите (изтъняване), немотивирана загуба на тегло за кратък период
– Развитие на анемичен синдром – пациентите съобщават за слабост, лесна умора
Диагноза
Провеждане на фиброгастроскопия, вземане на биопсия и хистологична верификация.
Друга възможност е компютърна томография на коремни органи.
Лечение
Зависи от стадия на заболяването, локализацията и общото състояние на пациента. Винаги, когато е възможно, се отстранява дебелото черво със засегнатия участък и прилежащите лимфни възли. Възстановяване на инконтинуитета на червото чрез анастомоза между останалите части.
При авансирал процес се пристъпва към палиативни интервенции – извеждане на колостома, обходна анастомоза.
Адювантно лечение- Лъчелечение и Химиотерапия
Неоадювантно лечение – Лъчелечение предоперативно, последвано от операция.
Bulgarian 
English 
German