Ракът на простатата: епидемиология, клинична характеристика и диагностични подходи

Публикувана на: 09/12/2025

Прочитания: 15

Сподели статията:

Ракът на простатата представлява едно от водещите онкологични заболявания при мъжете. В България той заема второ място по честота и обхваща приблизително 17% от всички злокачествени диагнози. Заболяването е силно възрастово обусловено – най-висока честота се наблюдава при пациенти над 65-годишна възраст, докато случаите преди 40-годишна възраст са изключително редки (1,2).

Злокачествената неоплазия на простатната жлеза най-често е представена от аденокарцином, произлизащ от жлезистия епител. Заболяването обичайно протича с бавна прогресия, което подчертава значението на ранната диагностика.

Хистопатология и туморни характеристики

Основната хистологична форма е аденокарциномът, класифициран чрез системата Gleason, която остава ключов прогностичен инструмент (1,3). Ниско диференцираните тумори корелират с по-агресивен клиничен ход.

Стадиране

Стадирането се извършва чрез TNM-системата (AJCC, 8-мо издание):

T1–T2: тумор, ограничен в простатната жлеза

T3: екстракапсуларно разпространение

T4: инфилтрация към съседни органи (ректум, пикочен мехур, тазова стена)

Стадият определя терапевтичния подход и прогнозата (2).

Клинични прояви

Ранните стадии често протичат без симптоми. При напредване се наблюдават:

долноуринарни симптоми (честа микция, дизурия, отслабена струя)

хематурия или хемоспермия

еректилна дисфункция

тазов дискомфорт

симптоми при инфилтрация на околни структури

Клиничната картина може да наподобява доброкачествена простатна хиперплазия.

Диагностика и скрининг

Скринингът се препоръчва ежегодно при мъже ≥50 г. (или ≥45 г. при фамилна анамнеза). Основните методи включват (1,4):

PSA тест

DRE (дигитално ректално изследване)

TRUS (трансректална ехография)

При съмнение се извършва простатна биопсия. В стадирането участват:

МРТ с мултипараметричен протокол (mpMRI)

CT / PET-CT

костна сцинтиграфия

Рискови фактори

Възраст – най-силният рисков фактор (2)

Наследственост – риск 2–3 пъти по-висок при фамилна обремененост (1)

Генетични мутации – възможна връзка с BRCA1/BRCA2 (5)

Затлъстяване – асоциира се с по-агресивни форми (6)

Терапевтични подходи

Лечението е индивидуализирано и зависи от стадия, оценката на риска, коморбидностите и характеристиките на тумора (1, 4).

Локално лечение

Радикална простатектомия

Лъчелечение – EBRT или брахитерапия

Системно лечение

Хормонална терапия (ADT)

Химиотерапия

Таргетни терапии, PARP инхибитори при BRCA мутации

Имунотерапия в определени случаи

Комбинираните терапии се прилагат при среден и висок риск.

Източници

NCCN Clinical Practice Guidelines in Oncology: Prostate Cancer, Version 2024.

American Cancer Society. Prostate Cancer Facts & Figures, 2023–2024.

Epstein JI et al. The 2014 ISUP Gleason Grading System. Am J Surg Pathol.

European Association of Urology (EAU) Guidelines on Prostate Cancer, 2024.

Pritchard CC et al. Inherited DNA-Repair Gene Mutations in Men with Metastatic Prostate Cancer. NEJM.

World Cancer Research Fund Report: Diet, Nutrition, Physical Activity and Prostate Cancer, 2023.

Продължи да четеш

bg_BGBulgarian