Ракът на простатата представлява едно от водещите онкологични заболявания при мъжете. В България той заема второ място по честота и обхваща приблизително 17% от всички злокачествени диагнози. Заболяването е силно възрастово обусловено – най-висока честота се наблюдава при пациенти над 65-годишна възраст, докато случаите преди 40-годишна възраст са изключително редки (1,2).
Злокачествената неоплазия на простатната жлеза най-често е представена от аденокарцином, произлизащ от жлезистия епител. Заболяването обичайно протича с бавна прогресия, което подчертава значението на ранната диагностика.
Хистопатология и туморни характеристики
Основната хистологична форма е аденокарциномът, класифициран чрез системата Gleason, която остава ключов прогностичен инструмент (1,3). Ниско диференцираните тумори корелират с по-агресивен клиничен ход.
Стадиране
Стадирането се извършва чрез TNM-системата (AJCC, 8-мо издание):
T1–T2: тумор, ограничен в простатната жлеза
T3: екстракапсуларно разпространение
T4: инфилтрация към съседни органи (ректум, пикочен мехур, тазова стена)
Стадият определя терапевтичния подход и прогнозата (2).
Клинични прояви
Ранните стадии често протичат без симптоми. При напредване се наблюдават:
долноуринарни симптоми (честа микция, дизурия, отслабена струя)
хематурия или хемоспермия
еректилна дисфункция
тазов дискомфорт
симптоми при инфилтрация на околни структури
Клиничната картина може да наподобява доброкачествена простатна хиперплазия.
Диагностика и скрининг
Скринингът се препоръчва ежегодно при мъже ≥50 г. (или ≥45 г. при фамилна анамнеза). Основните методи включват (1,4):
PSA тест
DRE (дигитално ректално изследване)
TRUS (трансректална ехография)
При съмнение се извършва простатна биопсия. В стадирането участват:
МРТ с мултипараметричен протокол (mpMRI)
CT / PET-CT
костна сцинтиграфия
Рискови фактори
Възраст – най-силният рисков фактор (2)
Наследственост – риск 2–3 пъти по-висок при фамилна обремененост (1)
Генетични мутации – възможна връзка с BRCA1/BRCA2 (5)
Затлъстяване – асоциира се с по-агресивни форми (6)
Терапевтични подходи
Лечението е индивидуализирано и зависи от стадия, оценката на риска, коморбидностите и характеристиките на тумора (1, 4).
Локално лечение
Радикална простатектомия
Лъчелечение – EBRT или брахитерапия
Системно лечение
Хормонална терапия (ADT)
Химиотерапия
Таргетни терапии, PARP инхибитори при BRCA мутации
Имунотерапия в определени случаи
Комбинираните терапии се прилагат при среден и висок риск.
Източници
NCCN Clinical Practice Guidelines in Oncology: Prostate Cancer, Version 2024.
American Cancer Society. Prostate Cancer Facts & Figures, 2023–2024.
Epstein JI et al. The 2014 ISUP Gleason Grading System. Am J Surg Pathol.
European Association of Urology (EAU) Guidelines on Prostate Cancer, 2024.
Pritchard CC et al. Inherited DNA-Repair Gene Mutations in Men with Metastatic Prostate Cancer. NEJM.
World Cancer Research Fund Report: Diet, Nutrition, Physical Activity and Prostate Cancer, 2023.
Bulgarian 
English 
German