Чревният микробиом е ключов фактор, отговорен за имунитета и здравето. Дисбиозата (т.е. вредни промени в таксономичния състав и метаболитната функция на чревния микробиом) има широко разпространени последици за човешкото здраве. Дисбалансите в микробиома на червата могат да увредят мукозната бариера, да доведат до имунна дисфункция и да нарушат метаболома, като всички те могат колективно да допринесат за патофизиологията на различни заболявания, включително рак.
Следователно справянето с дисбиозата при пациентите има потенциал за облекчаване на ефектите от заболяването и подобряване на цялостното здраве. Чревната микробиома има пряка връзка с развитието на рака, по-специално в отговор на имунотерапията.
Влиянието на диетата върху микробиома на червата
Диетата е ключов фактор за структурата на чревния микробиом и метаболитния резултат. Пробиотиците, дефинирани като живи микроорганизми, чието поглъщане подобрява здравето на гостоприемника, и пребиотиците, дефинирани като несмилаеми от гостоприемника хранителни съставки, селективно метаболизирани от чревния микробиом, са важни компоненти на пробиотичните храни, които са в основата на техните предполагаеми благоприятни за здравето ефекти.
Например , ферментирали храни като кимчи, кисело зеле, кисело мляко и кефир съдържат не само пробиотични бактерии, но и пребиотични хранителни източници (напр. растителни фибри), за да поддържат тези микроби. Следователно тези храни по същество функционират като „синбиотици“ и се различават от пробиотичните добавки, които съдържат само бактерии. Широко достъпните добавки без рецепта обикновено съдържат големи количества лесно култивирани бактерии, а не рационално насочени видове, а предишни проучвания показват, че пробиотичните добавки могат да повлияят отрицателно върху цялостното разнообразие на чревната микробиома.
Пробиотичните храни могат да повлияят на микробиома и здравето на човека чрез различни механизми. Бактериалните популации във ферментиралите храни могат директно да повлияят на чревния микробиом чрез увеличаване на изобилието от полезни бактерии и изпреварване на патогенните таксони. Проучвания показват, че по-високата консумация на ферментирала храна е свързана с по-голямо изобилие от полезни бактерии в червата. Това включва Akkermansia muciniphila при хора, които редовно консумират кисело мляко, както и по-високи нива на бактерии, произвеждащи късоверижни мастни киселини (напр. Faecalibacterium, Bifidobacterium) заедно с намалени нива на патогенни таксони (напр. Clostridium, E. coli) при индивиди с редовен прием на кимчи.
Освен това, рандомизирано проучване на консумацията на кефир заедно с антибиотици за инфекция с H. pylori демонстрира подобрено ликвидиране на H. pylori и намалена диария в групата на кефир.
Следователно е възможно пробиотичните храни да помогнат за възстановяване на чревния баланс на микробиома след нарушение, предизвикано от антибиотици или заболяване, въпреки че има и отрицателни проучвания и са необходими допълнителни изследвания.
Микробните метаболити, открити в пробиотичните храни, също могат да променят състава на микробиома на червата, независимо от присъстващите микробни популации. Например страничният продукт на ферментацията лактат, често срещан в пробиотични храни като кисело мляко и кисело зеле, също може да насърчи разпространението на Akkermansia muciniphila.
Интервенционално проучване, в което участниците са инструктирани да консумират повече/допълнителни 6 порции ферментирали храни на ден, демонстрира положително въздействие върху цялостното разнообразие на чревната микробиома. Интересното е, че повечето от полезните бактериални таксони, които са се увеличили в изобилие след интервенцията, не са бактерии, съдържащи се в пробиотичните храни; по-скоро те са израстъци на полезни бактерии от присъщите чревни микробиоми на участниците, осигурявайки подкрепа за капацитета на пробиотичните храни да модулират индиректно състава на чревния микробиом и да подобрят цялостната екосистема.
Освен това, участниците в проучването показват намалени възпалителни маркери и повишени Т-клетки на ефекторната памет след интервенцията, насърчавайки изследването на пробиотичните храни като стратегия за повишаване на имунитета на пациентите.
Предклиничните проучвания допълнително показват, че промените в микробиома на червата, предизвикани от консумацията на пробиотична храна, могат да повлияят положително на бариерната функция на лигавицата, метаболитите и мукозния и системния имунитет. Например, едно предклинично проучване установи, че храненето на ферментирала хранителна смес на мишки с индуциран от декстран натриев сулфат колит насърчава растежа на противовъзпалителни Lactobacilli и Bacteroides бактерии и подобрява функцията на чревната бариера.
Имунотерапия и микробиома на червата
Към момента има редица изследвания, които демонстрират, че чревната микробиома може да повлияе на ефикасността на инхибитора на имунната контролна точка при пациенти с рак.
Проучванията показват, че определени бактерии са свързани с по-добър имунотерапевтичен отговор, което предполага, че манипулирането на чревната микробиома чрез чревната микробиома– целенасочените диетични интервенции, биха могли потенциално да подобрят имунните отговори и резултатите от лечението.
За пациенти с рак тези открития предполагат, че включването на пробиотични храни в диетата им може да послужи като допълнителна терапия за подобряване на имунотерапевтичния отговор. Тази теория обаче все още предстои да бъде тествана. Необходими са по-нататъшни изследвания, за да се разберат по-добре специфичните видове пробиотични храни, които биха могли да бъдат най-полезни при различни видове рак и да се разработят персонализирани диетични стратегии за оптимизиране на резултатите от лечението на рака.
Бъдещи насоки
Чревният микробиом играе ключова роля както за здравето, така и за болестта, подчертавайки важността на справянето с дисбиозата за подобряване на резултатите за пациентите. Все повече доказателства подкрепят използването на пробиотични храни като диетична интервенция за подобряване на дисбиозата.
Необходими са обаче допълнителни изследвания за ефектите на специфични пробиотични храни, оптималните видове пробиотични храни за различни патологични състояния и как ефективно да се персонализират диетичните пробиотични интервенции, за да се приспособят междуличностните вариации в състава на чревния микробиом. Въпреки това, както предклиничните, така и проучванията при хора предполагат, че консумацията на пробиотични храни може да промени чревния микробиом, за да подобри дисбиозата и потенциално човешкото здраве.
Bulgarian 
English 
German