Какво е таргетна терапия?
Таргетната терапия е вид лечение на рак, което използва лекарства, предназначени да „таргетират“ раковите клетки, без да засягат нормалните клетки.
Раковите клетки обикновено са генно изменени. Гените са част от ДНК на клетката, които дават определени команди на клетката. Когато една клетка има генни изменения, тя не се „държи“ като нормална клетка. Например, генните промени в раковите клетки могат да позволят на клетката да расте и да се дели много бързо.
Има различни видове рак и в този смисъл, не всички ракови клетки са еднакви. Например, при клетките при рак на дебелото черво и рак на гърдата се наблюдават различни генни изменения, които спомагат процесите на растеж или изменения. Дори сред различни хора с един и същи общ тип рак (като рак на дебелото черво), раковите клетки могат да имат различни генни изменения, което прави специфичния тип рак на дебело черво различен при различните хора.
Учените също така са открили, че средата, в която различните видове рак се развиват, не винаги е една и съща. Например, някои видове рак имат определени видове протеини или ензими, които изпращат специфични съобщения, за да дадат сигнал на раковата клетка да расте и да се копира.
Познаването в детайл на тези особености е довело до разработването на лекарства, които могат да „насочват“ тези протеини или ензими и да блокират изпращаните съобщения към клетките. Таргетните терапии могат да блокират или изключат сигнали, които карат раковите клетки да растат, или могат да сигнализират на раковите клетки да се самоунищожат.
Таргетната терапия е важен вид лечение на рак и учените продължават да разработват още по-ефективни лекарства, докато научават все повече и повече за специфични изменения в раковите клетки.
Към този момент само няколко вида рак се лекуват рутинно само с таргетна терапия. Повечето хора, получаващи таргетна терапия, се нуждаят и от допълнително лечение – операция, химиотерапия, лъчева терапия или хормонална терапия.
Как таргетната терапия се различава от химиотерапията?
Лекарствата за таргетна терапия, подобно на други лекарства, използвани за лечение на рак, технически се считат за химиотерапия. Но лекарствата за таргетна терапия не действат по същия начин като традиционната или стандартната химиотерапия. Таргетните лекарства са насочени към някои от измененията, които правят раковите клетки различни от нормалните клетки. Това ги кара да работят различно от химиотерапията по два ключови начина:
Поради целенасоченото си действие, тези лекарства имат ефект върху раковите клетки и най-вече не засягат нормалните, здрави клетки. Традиционната химиотерапия е цитотоксична за повечето клетки, което означава, че може да увреди нормалните, здрави клетки в допълнение към увреждането и убиването на раковите клетки.
Таргетните лекарства често действат чрез блокиране възпроизвеждането на раковите клетки. Това означава, че те могат да помогнат за спиране на процеса на делене при раковата клетка и създаване на нови ракови клетки. Традиционната химиотерапия обаче убива раковите клетки, които вече съществуват.
Как работи таргетната терапия
Таргетните терапии се правят, за да открият и атакуват специфични области или вещества в раковите клетки. Те могат да открият и блокират определени видове съобщения, изпратени вътре в раковата клетка, които дават сигнал на клетката да расте. Някои от веществата в раковите клетки, които стават „мишени“ на таргетните терапии, са:
- Твърде голямо количество от определен протеин в ракова клетка
- Протеин в ракова клетка, който не се открива в нормалните клетки
- Протеин, който е мутирал в ракова клетка
- Генни (ДНК) промени, които не се откриват в нормална клетка
Действието на таргетните лекарства може да работи за:
- Блокиране или изключване на химическите сигнали, които казват на раковата клетка да расте и да се дели
- Промени в протеините в раковите клетки, така че клетките да бъдат унищожени
- Спиране на създаването на нови кръвоносни съдове, които да хранят раковите клетки
- Задействане на имунната система, която да убива раковите клетки
- Пренасяне на токсини до раковите клетки, за да ги убият, но не и до нормалните клетки
Действието на лекарствата може да повлияе на това къде действат тези лекарства и какви странични ефекти причиняват.
Важно е да се отбележи, че някои лекарства за таргетна терапия, например моноклонални антитела, работят по повече от един начин за контролиране на раковите клетки и могат също да се считат за имунотерапия, тъй като засилват имунната система.

Таргетната терапия като прецизна медицина
Таргетната терапия понякога се нарича прецизна медицина или персонализирана медицина. Това е така, защото тези терапии са направени, за да бъдат насочвани към специфични промени или вещества в раковите клетки и тези „таргети“ могат да бъдат различни, дори когато хората имат един и същи тип рак.
Някои видове тумори се тестват за различни таргети след биопсия или операция и този процес може да помогне за намирането на най-ефективното лечение. Намирането на конкретна цел за таргетната терапия прави лечението на пациентите по-прецизно и персонализирано.
Някои таргетни лекарства са по-специфично таргетирани от други. Таргетните терапии се класифицират като лекарства с малка или голяма молекула.
Лекарствата с малка молекула са достатъчно малки, за да проникнат в ракова клетка, след като я открият. Те действат, като се насочват към специфично вещество вътре в клетката и го блокират.
Лекарствата с голяма молекула обикновено не могат да проникнат в клетката. Те действат, като атакуват и след това отслабват или разрушават протеини или ензими на повърхността на клетката. Те често са описвани като „ключалка и ключ“, тъй като молекулата играе ролята на ключ, който отваря ензима или протеина на повърхността на клетката като ключалка. Ключът влиза успешно в ключалката, което позволява на лекарството да действа.
Видове таргетна терапия
Много видове рак могат да бъдат лекувани с таргетни терапии и има много различни видове таргетни терапии. Ето някои видове с няколко примера за това как се използват:
Инхибитори на ангиогенезата: Те блокират образуването на нови кръвоносни съдове, които хранят и подхранват раковите клетки. Пример: bevacizumab (използван при различни видове рак).
Моноклонални антитела: Те могат да доставят молекули сами по себе си или молекули с лекарства във или върху раковата клетка, за да я убият. Примери: alemtuzumab (някои хронични левкемии), trastuzumab (някои видове рак на гърдата), cetuximab (при някои случаи на колоректален рак, рак на белия дроб, главата и шията). ЗАБЕЛЕЖКА: Някои моноклонални антитела се наричат таргетна терапия, защото имат специфична мишена върху ракова клетка, която се стремят да открият, да се прикрепят към и да атакуват. Но други моноклонални антитела действат като имунотерапия, защото карат имунната система да реагира своевременно, позволявайки на тялото да открие и атакува раковите клетки по-ефективно.
Протеазомни инхибитори: Те нарушават нормалните клетъчни функции, така че раковите клетки да умират. Пример: bortezomib (мултиплен миелом)
Инхибитори на сигналната трансдукция: Те нарушават клетъчните сигнали, така че да променят действията на раковата клетка. Пример: imatinib (някои хронични левкемии)
Снимка: https://www.facingourrisk.org/info/risk-management-and-treatment/cancer-treatment/by-treatment-type/targeted-therapy/overview
 
															 Bulgarian
Bulgarian				 English
English					           German
German